- Клуб на професионалните сондьори
Сондажни услуги за Габрово
Как да получите цена за сондажен кладенец за вода за Габрово
Проучваме и създаваме конструктивен план за изграждане на сондажен кладенец на база, на който получавате цена от изпълнители - сондажни фирми в Габрово чрез клуба ни:
⚠️ За да получите цена следвайте следните стъпки:
Време за преминаване през трите стъпки до 10 работни дни.
- Стъпка 1: Полево геофизично и геоложко проучване (научете повече). Изберете квадратура на имот, вижте цена, изберете ден за посещение от техник, създай заявка онлайн.
- Стъпка 2: План за изграждане на сондажен кладенец за вода (научете повече);
- Стъпка 3: Получавате цена за изграждане на сондажен кладенец (научете повече) по изготвен подробен план за изграждане на Сондажни услуги от сондажни фирми членове на Клуба на професионалните сондьори.
Защо да изберете България PRO Drillers Club?
- Мнение и оценка:
- Сондажи
- Сондиране - Сондажите за вода се извършват с цел въпросната вода да бъде достъпна за използване.
Около 96 на сто от прясната вода в света се намира в подземни водоносни хоризонти. Сондирането за прясна вода трябва да достигне до водопропускливите земни пластове - порите на глинено-песъчливи почви, пясъци, чакъли, напукани скали, карстови образования и други. За задържане на подземните води служат плътни глини, мергели, здрави компактни скали и други подобни, които възпрепятстват пропускането на водата по-надълбоко.
Сондажни услуги за Габрово
Заявете гарантирана сондажна услуга за Габрово чрез prouchvanezavoda.com
Изграждане на сондажи и кладенци за вода за Габрово
Сондажни услуги за Габрово
Професионална услуга по изграждане на сондажи за вода и кладенци за Габрово
Проучване и Сондажи за вода - Сондажни услуги за Габрово
- Проучване с изграждане на сондаж за вода
- Откриване дълбочина на водата за сондаж
- Оценка на находища на минерални води
- Хидрогеоложки проучвания
- Скенер за търсене на вода
- ГеоРадар за вода
- Търсене на вода с георадар
- Откриване на подземна вода с георадар
- Геофизично откриване на вода
- Проектиране на сондажи за вода
- Проучване за вода
- Сондаж за вода
- Водоснабдителни сондажи
- Сондажи и кладенци за вода
- Изграждане на дълбоки сондажни кладенци
- Сондиране за вода
- Биене на сонда за вода
- Кладенец за вода
- Сондажна фирма
- Сондьор
- Проучвателно ядково сондиране
- Геотермични сондажи
България PRO Drillers Club - Клуб на професионалния сондьор
- 💧 PRO Drillers Club - Инфо Блог
Често задавани въпроси за хидрогеологията и подземните води
1. Трябват ли разрешителни за изграждане на сондаж?
За изграждането на сондаж /тръбен кладенец/ или шахтов кладенец е необходимо издаване на разрешително от органите на Басейновите дирекции на територията на страната. Необходими са следните документи - подготовка на уведомление за съответна община и РИОСВ, за инвестиционното намерение, Обосновка (проект) за водовземане, с конструкцията на сондажа, Технологичен разчет с обосновка на необходимите водни количества, Проект за санитарно-охранителна зона (СОЗ). Изброените документи се внасят за разглеждане в Басейновата дирекция чрез попълване на заявление, с данни за техническите параметри за съответното съоръжение и информация за фирмата Възложител. За издаване разрешение за сондиране се изчакват законовите срокове за становище на Басейнова дирекция и от там се издава разрешително за водоползване за 5 години в общия случай. Процедура по учредяването на санитарно-охранителна зона се предвижда в случаите когато целта е водоснабдяване за питейно-битови цели. Това удължава административните срокове, във връзка с физическото изграждане на пояс I и налагането на забрани и ограничения в пояси II и III.
2. Каква е процедурата по узаконяване на водоизточници / сондажи, кладенци, извори?
Целта на процедурата е да се издаде документ - разрешително за водовземане от подземни води за Габрово. Разрешителното регламентира, за какво ще се използва водата: питейно-битово и промишлено водоснабдяване, земеделие и животновъдство, аквакултури и други цели, място на вземане на водата, мястото на ползването и нейният режим.
За откриване на процедура за издаване на разрешително кандидатите подават заявление /чл. 60, ал.1 от Закона за водите / по образец, като преди това се заплащат съответните такси. Необходима е информация за актуалното състояние на фирмата, БУЛСТАТ, актуална скица на имотите, документ за собственост на имота или разрешение за използването на съоръженията от собствениците им, документи удостоверяващи съгласието на собствениците на имотите за това, че в тях ще попаднат границите на санитарно-охранителна зона.
Необходимо е изготвянето на доклади за оценка на експлоатационните ресурси на подземните води и проект за учредяване на санитарно-охранителна зона при питейно-битово водоснабдяване.
3. Каква е цената за сондиране?
Цената на сондиране се определя в зависимост от геоложките условия, дълбочината на сондиране, диаметъра му, конструкцията, местоположението и предназначението на сондажа. По-долу посочените цени са ориентировъчни и са въпрос на договаряне за съответния случай.
Цената на проучвателните сондажи варира от 30 до 150 лв. за линеен метър. Водоснабдителните сондажи са с по-големи диаметри и за да функционират ефективно трябва да са изградени със съответните филтри /ако е необходимо/, обсадна колона, задтръбна циментация и филцова засипка. Тяхната цена варира от 100 до 350 лв. за линеен метър. С увеличаване на дълбочината изпълнението на сондажите се усложнява и е възможно цената да надхвърли посочените суми. Цената на изпълнението на хоризонтални сондажи е в този порядък, което важи и за сондажите свързани с термопомпените инсталации.
4. Какво е ресурс на подземните води?
Различават се три категории подземни водни ресурси:
Гравитационни запаси - обемът свободна вода в празнините на пласта, което се отделя под действието на гравитационните сили при неговото осушаване.
Естествени или динамични ресурси - общото средногодишно естествено подхранване на водоносния хоризонт или общият средногодишен отток от него.
Експлоатационни ресурси - допустимият и възможен средногодишен добив на подземни води, т.е. добивът, който може да се получи при допустими понижения във водовземните съоръжения, при допустими качества, при допустими екологични последствия и с възможните технически средства.
5. Какво е санитарно-охранителна зона?
Санитарно-охранителните зони представляват физическата част от комплексни мерки за защита на водоносните хоризонти от замърсявания и целостта на съоръженията за добив на подземни води.
В съответствие с изискванията на Наредба № 3 от 2000 г. на МОСВ около подземните вододобивни съоръжения се организират три зони (пояси) за санитарна защита (СОЗ) - пояс I (за строга охрана около водоизточника), пояс II (срещу биологични, бързоразпадащи се и силносорбируеми химически замърсители) и пояс III (срещу стабилни несорбируеми химически замърсители). Пояс I има за цел защитата на самите водовземни съоръжения (повърхностни и подземни) като предотврати външния достъп до тях чрез затваряне и ограждане на кладенците. Съгласно Наредба № 3 размерът на тази зона зависи от защитеността на подземните водни обекти. Другите два пояса (II и III) се определят в съответствие с хидрогеоложките условия в района на експлоатационния сондаж и от режима на неговата експлоатация. Точните размери на поясите се оразмеряват чрез математическо моделиране.
6. С какво ни помагат хидрогеоложките цифрови модели?
Хидрогеоложкото моделиране е съвременен метод за представяне на хидрогеоложката среда и решаване на различни задачи, свързани с движението на подземните води, оценка на ресурсите им и замърсяването на водоносните хоризонти. Използва се софтуер, който съчетава класическите основи на хидрогеологията с възможностите, които предлагат днешните компютри. Етапите, на които се извършва моделирането са свързани със съставянето на концептуален модел и решаването на филтрационни и миграционни задачи. Възможно е оценката на неизвестни параметри на водоносния пласт въз основа решаването на обратни задачи.
7. От какво зависят високите нива на подземните / подпочвените / води?
Нивата на подземните води са свързани както с геоложката среда, така и топографията на съответния район. Обикновено, подземните води се движат от или към реките или повърхностните водоеми, в зависимост от сезона и експлоатацията им.
Важен фактор определящ нивата на плитките подземни води са валежите, които се инфилтрират в дълбочина и насищат горните слоеве на терена. При достигане на критично ниво, в което средата е вече наситена и няма капацитет за поемане на допълнителни количества, се получава завиряване на повърхностни участъци или наводняване на прилежащи територии.
Заплашени от наводнения са крайречните низини, територии с глинести отложения на повърхността, участъци в близост до реки, язовири и блата.
8. Необходими ли са дренажните системи?
Дренажите представляват системи от канали, тръби или шахти, които предпазват сградите и съоръженията от заливане, при покачване на нивото на подземните води. В повечето случаи те функционират само при интензивни валежи и високи вълни на реките. В други случаи дренажите се използват за технически дейности, свързани с временното отводняване при строителство или реконструкция на сгради и съоръжения. Добрата им работа зависи от редовното почистване и поддръжка.
Ефективното отводняване е свързано с правилното проектиране и изпълнение на дренажните системи. В много от крайречните низини съществуването на дренажни канали е от първостепенно значение. Понижаването на нивата на подземните води в близост до пътищата осигурява сигурността на транспорта и безпрепятствената експлоатация на съоръженията. Съществуват множество свлачищни райони, в които покачването на нивата на подземните води нарушава стабилитета на земната основа и предпоставка за деформация на конструкциите.
9. Наблюдава ли се режима на повърхностните и подземните води в България?
Качеството на повърхностните и подземните води се наблюдава от съответните мрежи, които са част от Националната система за мониторинг на водите по
пунктове, честота и показатели. През последните три години се поддържа относително устойчиво равнище на качеството на водите, както по отделни показатели (БПК5, ХПК, нитрати, и др.), така и по отделни поречия. Националната система за мониторинг
на водите (НСМВ) се изгражда от националните мрежи за мониторинг на валежите и повърхностните води, на подземните води, на морските води и от мрежата за биологичен мониторинг.
Мрежата за мониторинг на повърхностните води се изгражда от 253 пункта за наблюдения и измервания, в т.ч 24 крайбрежни морски пунктове. Общо 111 пункта са включени в Европейската мрежа за мониторинг на повърхностни води (EUROWATERNET-surface water) на Европейската агенция по околна среда.
От 1998 г. се изгражда и мрежата за (хидро)биологичен мониторинг с близо 2000 пункта за наблюдение, които покриват практически всички реки у нас. В бъдещия си вид мрежата за биомониторинг на реките ще се представя от близо 5000 пункта (на всеки 5 км от дължината на речните течения).
Мрежата за мониторинг на подземните води се състои от 213 хидрогеоложки пунктa. Част от мрежата (73 водоносни тела със съответните пунктове) е включена в Европейската мрежа за мониторинг на подземни води).
10. Кои са важните моменти при изследване на термалните води?
Изучаване на регионалното геотермично поле, изследване на локални геотермични полета, изследване на хидротермални зони, проучване и използване на термалните води и геотермалната енергия, използване на геотермалната енергия от изоставени минни изработки.
11. Как може ефективно да използваме топлината на земята?
България е богата на термални води с температура от 20° C до 100° C. Около 43% от общият дебит е с температура между 40° C и 60° C. В днешно време директното използване на топлина е за балнеолечение (превенция, лечение и рехабилитация, плувни басейни), отопление и климатизация, оранжерии, геотермална енергия от термопомпи (GSHP), директна топлинна за водоснабдяване, бутилиране на питейна вода и безалкохолни напитки. Балнеологията и термопомпите, показват по-стабилно развитие през настоящия етап. В момента се извършва актуализиране на информацията свързана с хидротермалните находища, което се основава на съществуващите разрешителни за концесия /по данни от Геотермичен каталог на България, 2001/.
12. Задължително ли е да имаме дълбок сондаж за да се отопляваме ефективно?
Съществуват различни схеми за реализиране на отоплението/охлаждането с термопомпени инсталации. Те могат да бъдат отворени - когато топлината се използва чрез извличане на вода от сондажите и връщането и охладена в пласта, и затворени - когато водата циркулира по тръбен контур под земната повърхност. Последният вариант не изисква сондиране и началните инвестиции са значително по-ниски. Въпреки това от значение е местоположението на обекта, неговите характеристики и целите, за които ще бъде използвана термопомпената инсталация.
Изграждане на сондажи и кладенци за вода за Габрово.
Проучване и Сондажи за вода за всички райони на Габрово:
5342 Ангелов • 5347 Армените • 5304 Баевци • 5301 Баланите • 5342 Балиновци • 5300 Банковци • 5300 Бекриите • 5300 Беленци Габрово • 5340 Беломъжите • 5301 Бичкиня Габрово • 5300 Бобевци • 5301 Богданчовци • 5349 Боженците • 5307 Бойновци • 5309 Бойчета • 5301 Болта Габрово • 5340 Болтата • 5335 Борики • 5333 Борското • 5342 Брънеците • 5344 Бялково • 5308 кв Варчовци Габрово • 5343 село Велковци • 5307 кв Велчевци Габрово • 5300 село Ветрово • 5344 село Влайчовци • 5349 село Влаховци • 5307 село Врабците • 5347 село Враниловци • 5349 село Вълков дол • 5300 Габрово • 5300 Габрово център • 5300 Габрово широк център • 5304 Габрово широк център • 5300 Гайкини • 5345 Гайтаните • 5345 Гарван • 5307 Геновци • 5301 Генчовци • 5345 Гергини • 5345 Гледаци • 5304 Горнова могила • 5300 Гръблевци • 5333 Гъбене • 5307 Дебел дял • 5343 Джумриите • 5345 Дивеци • 5300 Долни Бакойци Габрово • 5342 Донино • 5332 Драгановци • 5335 Драганчетата • 5332 Драгиевци • 5343 Драгомани • 5345 Думници • 5300 Дядо Дянко Габрово • 5309 Езерото • 5309 Етъра Габрово • 5344 Живко • 5335 Жълтеш • 5344 Здравковец • 5304 Зелено дърво • 5302 Златари Габрово • 5345 Златевци • 5300 Иванили • 5340 Иванковци • 5343 Иглика • 5335 Източник • 5300 Йонковото Габрово • 5340 Калчовци • 5333 Камещица • 5343 Карали • 5345 Киевци • 5340 Кметовци • 5343 Кметчета • 5344 Кози рог • 5343 Колишовци • 5342 Копчелиите • 5301 Костадините • 5343 Костенковци • 5343 Лесичарка • 5300 Лисец Габрово • 5345 Лоза • 5307 Люляците • 5306 Лютаци Габрово • 5335 Малини • 5304 Малуша • 5343 Междени • 5307 Мечковица • 5345 Милковци • 5347 Михайловци • 5343 Мичковци • 5300 Младост Габрово • 5304 Моровеците • 5345 Мрахори • 5333 Музга • 5302 Недевци Габрово • 5345 Николчовци • 5310 Нова махала Габрово • 5332 Новаковци • 5342 Овощарци • 5342 Орловци • 5344 Парчовци • 5345 Пейовци • 5333 Пенковци • 5300 Петкова нива Габрово • 5347 Петровци • 5345 Пецовци • 5343 Попари • 5345 Поповци • 5309 Поток • 5345 Прахали • 5307 Продановци • 5301 Пройновци Габрово • 5307 Пъртевци • 5300 Радичевец Габрово • 5347 Райновци • 5343 Раховци • 5345 Рачевци • 5340 Редешковци • 5304 Руйчовци • 5345 Рязковци • 5300 Свинарски дол • 5300 Седянковци • 5344 Сейковци • 5340 Семерджиите • 5300 Сирмани Габрово • 5333 Смиловци • 5300 Солари • 5344 Спанци • 5340 Спасовци • 5343 Старилковци • 5335 Стефаново • 5347 Стоевци • 5301 Стойковци • 5343 Стойчовци • 5304 Стоманеците • 5340 Съботковци • 5308 Тлъчници Габрово • 5301 Тодоровци • 5343 Тодорчета • 5302 Тончевци Габрово • 5335 Торбалъжите • 5349 Трапесковци • 5302 Трендафил 1 Габрово • 5312 Трендафил 1 Габрово • 5312 трендафил 2 Габрово • 5307 Трънито • 5343 Узуните • 5301 село Фърговци • 5304 Хаджи Цонев мост Габрово • 5340 Харачерите • 5340 Цвятковци • 5345 Чавеи • 5309 Чарково • 5311 Червена локва • 5349 Черневци • 5300 Читаковци • 5304 Чукилите • 5300 Шарани • 5306 Шенини Габрово • 5307 Шиваров мост Габрово • 5344 Шипчените • 5334 Яворец • 5345 Янковци • 5335 ЯсенитеПопулярни търсения в мрежата
- Сондажни услуги за Габрово
- Заявете гарантирана сондажна услуга за Габрово чрез prouchvanezavoda.com
- Сондажни услуги за Габрово
- Професионална услуга по изграждане на сондажи за вода и кладенци за Габрово
- Изграждане на сондажи и кладенци за вода за Габрово
XML Sitemap